В сърцето на динамично развиващия се студентски град две огромни дървени двери пазят зад себе си традицията и красотата на българското.

Още с отварянето на вратите и звъна на клумбата времето за миг спира и те пренася в интериора на една от онези стари къщи, за които четем в приказките и се пее в песните. Качвайки се нагоре по стълбите все още се чудиш къде всъщност се намираш.Посрещат те старинни предмети, взидани в стената бурета и леещо се вино. Чуваш как пукат дънерите в камината, песните сякаш те викат назад във времето.

Цялата Македонска къща е събрала в себе си духа и труда, песните и обичаите, кухнята и огъня на българщината, защото няма по-дълбоки песни, по- жив огън и по- силен дух от македонския.

Първият етаж предлага уюта на камината, а вторият е зимна градина, ухаеща на цветя, озвучена от ромона на извиращата вода. Подът е застлан с ръчно тъкани черги, стените наподобяват каменен зид, подсилен от здрави греди. Осветлението е вплетено в колела от каруца, аплици от турска керемида и стари медни фенери, допълвано от песните на оркестъра.

Може би най- голям акцент е поставен на типичната българска кухня от македонския край, приготвена и поднесена в глинени съдове, запазващи вкуса на традицията. Аджълъ салата, чести костурета, капама, жлаборини са само малка част от гозбите, с които посрещаме в Македонската къща.